Да създадем българската Магна харта

Голяма част от хората в България напълно основателно се оплакват, че населението ни е бедно и страдащо. Оплакват се, че  политиците са във властта от чисто егоистични подбуди и че единствено се интересуват как да ни ограбват. Че сме превърнати във  феодална страна. Освен всички други и Цветан Василев от безопасно далечно разстояние се аргументира, че Борисов принадлежи към един клан на мафията, а Догановия Пеевски на друг, но работят в съглашение. За БСП е достатъчно да кажем, че сама се нарича столетница, защото очевидно се идентифицира с безбожната и официално обявена за престъпна БКП.

Дали всички властимащи в държавата са маскари?

Познавам лично изключително принципен и високоморален човек, който е бил в политиката, а сега живее бедно извън нея. Вярвам, че не е единствен, но също така, че това са твърде малко хора като него, за съжаление, и системата ги блокира, за да успеят да направят чувствително подобрение на живота в страната. Обясненията за това навярно започват от БКП и ДС, а може би и преди това. Минават през куфари, мутри и стигат до мрежа от престъпници, които и в момента са на ключови позиции. 

Какво правим ние в тази ситуация?

• Гласуваме за партиите, които са ни управлявали последните десетилетия - запазва се статуквото.
• Не гласуваме - големите партии отново печелят.
• Събираме се познати готини хора и правим друга партия - това е повече от утопично в момента. 
• Бягаме в чужбина - отделни индивиди се спасяват, но за оставащите става още по-трудно.
• Правим революция - не мисля, че с насилие може да се постигне обществено благоденствие, а и обикновено революцията изкарва плявата на повърхността.
• Излизаме на протести - да, ако сме упорити и достатъчно много, това е добър натиск върху самозабравилите се наши представители, но ако няма алтернатива, дори и да напуснат, то е за кратко.
• Даваме в аванс доверие на нова организация или подкрепяме малка реална опозиционна партия - това според мен е разумно единствено при условие, че имаме доказателства чрез дела, а не само на думи, че те са постъпвали в миналото принципно и в обществен интерес.

За какво да се борим първо?

С две думи - за върховенство на закона. Да се борим във всички области да се играе максимално честно и по правилата, а който ги наруши да си търпи последствията. Време е да накараме "независимите" ни главни прокурори да подпишат българската Магна харта, която да ограничи всемогъщата им власт. Да ги принудим да се отчитат пред нас за делата си или по-скоро за умишленото си безделие. Време е да заработи съдебната система и множеството генериращи корупция контролни органи. Успеем ли да го направим, това ще даде шанс на много по-достойни хора да ни ръководят. Личности, които осъзнават, че сме ги избрали, за да защитават нашите интереси. На това се надявам и това за мен трябва да бъде приоритета на партията, за която ще гласувам.

Радослав Кирков
https://www.linkedin.com/in/rkirkov

ДА се върнем ли в БЪЛГАРИЯ?

 

Да, напуснах България преди 6 години, но не за по-добро възнаграждение. Ръководната роля в голяма ИТ компания ми осигуряваше повече от достатъчно заплащане. В момента в Англия съм отново на такава позиция - ръководя 2 екипа от по 10 човека. Но следя и преживявам проблемите на страната си всекидневно.

Една от основните причини да не сме в България със семейството ми е, че ни отблъсква тарикатлъка, далаверата или с други думи казано измамата, корупцията, беззаконието и липсата на правосъдие. Упреквани сме, че сме избягали от страната си, но дали не сме били изгонени? Изгонени от подкупите на катаджии, преподаватели, лекари и грабежи под всякаква форма. Изгонени от отчайващите скандали за Мишо-Бирата, за "Цанков камък" на Доган, за аферата Яневгейт, за грабежа на КТБ. Изгонени от всякакви Пеевци и други същества потулили човешкия си образ.

Желаем да се върнем в България, но за да го направим трябва да имаме надежда, че детето ни ще живее в една малко по-нормална държава. В страна, където не ни управляват престъпници. Страна, където има шанс образованието, грижата за ближния и обществено полезната дейност да са на мода, а не борческия и чалгарски манталитет. 

За мен корупцията е един от най-важните проблеми, защото тя пречи да функционират нормално и други области в България, защото тя пречи да бъдат избирани доказани и заслужили личности на ключови позиции, защото тя ни убива безнаказано всеки ден. Не съм човек на словото, но се опитвам да бъда човек на делата, доколкото зависи от мен. Съвестта ми казва, че не мога само да седя отстрани и да очаквам някой друг да подобри положението, защото често този някой става модела КОЙ. Участвам от години в различни доброволчески инициативи, но се питам дали това е достатъчно.

За да има шанс да се върна за постоянно в отечеството си реших да подкрепя като доброволец и с каквото мога Да, България, инициирана от Христо Иванов. Харесах ги, защото приоритети им са борба с рака на корупцията, за закон за лустрация, за подкрепа на образование и култура. Доверието ми спечели неговата борба за реална, а не фиктивна съдебна реформа, това че подаде оставка, когато парламента отхвърли идеята от страх да не стане като в Румъния, където осъждат корумпирани политици. Повярвах, защото досега думите му/им корелират с действията, повярвах защото открито публикуват средствата, които получават от дарителите. Защото привличат млади успели българи, които имат желание и сили да се борят за България. 

ДА се върнем ли в БЪЛГАРИЯ е въпрос, който вярвам, че не засяга само съпругата и детето ми, а и голяма част от близо 3 милиона сънародници в чужбина и още толкова, които мечтаят да напуснат отечеството си.

Радослав Кирков

https://www.linkedin.com/in/rkirkov